зад сто "защо"
се криеш ти?...
Защо лежиш
под сто завивки от лъжи?...
Защо ли зад прозореца,
зад щорите,
въздишаш със тъга бездумна?...
И твоите очи хладнеят,
устните ти леденеят,
нецелунати...
Самодостатъчна,
със срамочувствие,
помръкнала от мъка -
в замъка на Невърмория...
Навярно чакаш ти
несъществуващия
принц от Илюзория?...
Марин Тачков
28 август 2013 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар