Повярвай ми, душата ми не ще познаеш ти...

Повярвай ми, душата ми не ще познаеш ти!...
Тя крие хиляди следи, бразди от вечността...
Мечти, любови, спомени на толкова души...
Въздишките, отронени от птици и цветя...

Животът не е само полет, пролет и цъфтеж...
Навярно търсиш рая... при далечните звезди?...
Не ме изкоренявай! И недей да ме сечеш!...
Нима с красив мъртвец мечтаеш да се любиш ти?...

Не идвай във душата ми напразно!
И не изтривай моите черти!
Недей ме прекроява безобразно!
А по-добре кажи: "Не дишай ти!"...

Марин Тачков
ноември-декември 2013 г.