Google+ Followers

петък, 26 юни 2015 г.

Защо забравихме, кажи ми...




Защо забравихме, кажи ми,
дъха природен на земята,
света на родните градини,
копнежа светъл на цветята?...

Кажи, защо са бетонирани
треви, души, стремежи волни?...
И вехнем без любов, умираме
в пространства тесни и отровни...

Забравихме ли - отчуждени, -
като децата да се радваме?...
Дали сме дрогоупоени?...
Ти помниш ли... защо забравихме?...

Марин Тачков
23 юни 2015 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар