Показват се публикациите с етикет може би. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет може би. Показване на всички публикации

понеделник, 3 декември 2012 г.

Проблясъци

*       *       *
Душата ми, приведена и скръбна,
носи тялото ми - своя кръст...

*       *       *
Тялото ми неподвижно тук стърчи -
кръст, на който е разпъната душата...

*       *       *
Облягам се на теб, дърво -
и слушам твоето мълчание...

*       *       *
Пророк е -
който вижда миналото...

*       *       *
Сън е животът.
А любовта - сън в съня...

*       *       *
Сънувай ме
и никога не се събуждай!...

*       *       *
Едно Очакване стои пред мен.
И аз стоя, загледан в него - Може Би...


Марин Тачков
"Може би", 1994 г.








вторник, 19 юни 2012 г.

И търся тебе, Може Би

Самотен, по алеята вървя.
И търся тебе, Може Би...
От утрото набрал съм ти цветя -
букет ухаещи мечти...

Безкрайно дълга е алеята...
Край мен прелитат хиляди очи...
И сенки бързащи тъмнеят...
Къде ли си се скрила ти?...

Навярно там, накрая - край пътечка
самотна, тиха... Ти седиш.
И си говориш със дръвчетата,
на птиците шептиш...

Не знам - ще стигна ли дотам
до залеза... Задъхват се мечтите ми...
Ела, с душа от нежен плам!...
И ще запалим - Може Би - звездите...

Марин Тачков
17 юни 2011 г.

четвъртък, 10 май 2012 г.

Може би ще отпътувам...

Времето е начумерено...
Облачно. Дъждовно. Сиво...
И на мен ми е вечерно.
Стихотъжно. Мълчаливо...

Времето за миг е спряло...
И навярно ме сънува...
Може би ще отпътувам -
с облаче самотно, бяло...

Ще живея ли... отново? -
Там, на островче далечно. -
За да дишам... безоловно -
свобода, любов, човечност...
Марин Тачков
10 май 2012 г.

четвъртък, 18 август 2011 г.

Може би ще спра да бъда тук...


                                          На виртуалните приятели -
                              с обич и благодарност

Може би ще спра да бъда тук -
когато спре сърцето ми да свети...
Ако ме повалите със юмрук...
И ми завържете ръцете...

Прощавайте, че малко съм чепат,
небръснат, неизгладен, некостюмен! -
Но знайте, аз обичам ви, все пак -
обичам ви, макар без думи...

Прощавайте, приятели добри! -
Очите ме болят... За вас тъгувам...
Дарявам ви усмивки и... сълзи...
И поетично ви целувам!...


Марин Тачков
17 август 2011 г.