И търся тебе, Може Би

Самотен, по алеята вървя.
И търся тебе, Може Би...
От утрото набрал съм ти цветя -
букет ухаещи мечти...

Безкрайно дълга е алеята...
Край мен прелитат хиляди очи...
И сенки бързащи тъмнеят...
Къде ли си се скрила ти?...

Навярно там, накрая - край пътечка
самотна, тиха... Ти седиш.
И си говориш със дръвчетата,
на птиците шептиш...

Не знам - ще стигна ли дотам
до залеза... Задъхват се мечтите ми...
Ела, с душа от нежен плам!...
И ще запалим - Може Би - звездите...

Марин Тачков
17 юни 2011 г.