Напразно по Земята се търкаляме.
И обикаляме около себе си...
То ясно е, че ще вървим по дяволите -
щом мразим да обичаме. Не-бесно...
Обичаме да мразим бясно другите...
Строим егоцентрали упорито...
И като мравки крием се във дупките...
Ала ще рухнат върху нас стените...
Със чужди болки и беди се храним...
Изгаряме гори - да ни е топло...
Над нас пируват богове пияни.
Повръщат. И заливат ни. Потопно...
Марин Тачков
9-17 февруари 2012 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар