Балада за Грабежа

                По мита за вграждането

Майстори стари сграда градили...
Денем градили, нощем рушили...
Пили ракия, кърваво вино
на вересия девет години...

Майстори рекли тъй на народа:
 - Слушайте, братя! Слушайте, хора! -
За да направим по-здрав градежа,
трябва да сторим жертва човешка!...

Дава народът, колкото може -
носи на тия майстори божи...
Съхне народът - и оголява,
и обосява... И се стопява...

Майстори казват пак на народа:
 - Вярвайте, братя! Вярвайте, хора!...
Доста строежа сме го градили,
ала бъдете по-търпеливи!...

Плаче народът - сам във Всемира...
Жени не раждат, деца умират...
Колко ли още жертви ще трябват?...
Сградата вече гробище става...

А на градежа лее се вино -
хапва и пийва славна дружина...
Денем полагат нови основи -
нощем събарят със сили нови...

Марин Тачков
/"Български песни", 2002 г. , редактиран вариант/