Нима не ще поканиш Вятъра?...

Нежнотъжен Вятър
усети
аромата на кафето ти.
И ожадня...

Сама си ти -
с очи копнеещи.
И уморени от очакване...
Кафето ти ухае
              на Тъга...
                     На Обич...
                          И Мечти...
Нима не ще поканиш
                                 Вятъра? -
Да пие с теб...
Да спре -
                 в очите ти...

И той е уморен
от скитане...
И жаден -
за обичане...

Марин Тачков
28 март 2012 г.