Седях си в моята вечерна дупка
и мислех, със тъга в сърце -
как ни една поетолюбка
не се досети, да рече:
"Поете, сигурно е уморена
от стихо-болки твоята душа...
Но ето на - ела със мене! -
На морски бряг? Или - на планина?...
Навярно изтощен си - вечно
да грееш чуждите души...
И нужно ти е... нещо свежо -
да си починеш... върху две гърди..."
Но стресна ме вечерна гарга:
"Във Адския хотел!... Га-га...
Почивка адска ти се пада! -
С хиляда дяволици - със рога..."
Марин Тачков
12 юни 2012 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар