Сън над Дунав

Блести красавицата лунна,
за светлата любов шепти...
И се оглежда МОЖЕ БИ
във огледалото на Дунав...

Тя цяла нощ мечтае будна,
трепти с небесна красота -
и МОЖЕ БИ въздиша тя
по сините очи на Дунав...

А МОЖЕ БИ с усмивка чудна
тя нещо с лунен лъч плете...
И - както майка на дете -
разказва приказки на Дунав...

И МОЖЕ БИ с целувка лунна
жадува да го стопли тя...
А ти сънуваш Любовта
над сънните води на Дунав...
Марин Тачков -
"Роса-сълза", 2007 г.