събота, 10 ноември 2012 г.

Най-малкото ни общо кратно

Сърцето ти от мъка
е помръкнало.
Следзалезно... Ела!
По мръкнало.
И ще целувам твоята тъга.
Докато се разсъмнеш...
Със любов ще те завия...
Ще се пием.
Дълго. И бездънно.
До бездумие...
Навярно
може да се любим
безвъзвратно...
Да се смятаме -
докато с теб открием
и най-малкото ни общо кратно...



Марин Тачков
10 ноември 2012 г.



Няма коментари:

Публикуване на коментар