А мечтите
и душите -
задушени, кървави,
захвърлени
във посттоталитарен фризер...
Затова ми писва
да съм стилистичен
и приличен,
неоромантичен...
Да нагласям
думички лирични,
сладки -
та да ме харесат всички...
Не обичам
със измамни маски
ласки да привличам...
Да вървят по дяволите
шаблонизмът,
арт-снобизмът!...
С хард-бодли разкъсвам
стиховете си,
покръствам ги
с неологизми,
тачковизми -
взривни,
сексплозивни,
куци,
антимутрести...
Когато опозицията
и народът
са в гъзопозиция,
а вождовете
са крадци безбожни -
думите-лъжи се обезсмислят...
Гладните и голите
не се нуждаят от символика...
Не мога
да ви будя със будизъм,
будализъм,
абдализъм...
Затова - напук на непукизма,
лудия канибализъм,
политическия кретенизъм -
ще надраскам
на стената:
"Секспресионизъм"...
Марин Тачков
28 януари - 2 февруари 2013 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар