Прощавайте, но твърде не обичам...

Прощавайте, но твърде не обичам
в небето да мета... метафорично...
И да летя след сини, сънни птици,
да се опивам стихо-наркотично...

Понякога съм груб, немил, омразен -
с куршумни думи стрелям във душите...
Не ставам за салон стихо-масажен.
Или за приказен мечтоводител...

Край мене - цербери и мутродяволи...
Ограбват моя ден... несимволично...
И чудо ще е, ако Ти повярваш -
че мога да възкръсна... за обичане...

Марин Тачков
28-29 януари 2013 г.