Google+ Followers

четвъртък, 25 април 2013 г.

Жалба на жена


Нас ни срещна любовта,
сбра ни под един чадър...
Ти ми беше топлота
в тоя свят студен и зъл...

Милвам твоето лице
с тъжна топлина...
Ах, защо ли Бог те взе
в черната земя?...

Ти създаде този дом.
И нощта превърна в ден.
Ти ми беше тих подслон,
хляб и слънце бе за мен...

Милвам твоите ръце
с още топлина...
Ох, защо ли Бог те взе
в черната земя?...

С топла обич ти дари
двете ни деца-слънца. -
В тях са нашите мечти.
В тях живее любовта...

Но е черен този ден -
няма светлина!...
Нека вземе Бог и мен
в черната земя!...

Марин Тачков
"Стих-откровения", 2000 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар