Но я завъртя вихрушка...
Бях й шепот нежногласен...
Тя в чужбина запиля се -
за печалбата печална...
А мечтата ни венчална
тъжно-тъжно ръждавее...
Бърза времето, немее,
миналото в мрак обвива...
Любовта... дали убива?...
И доколко тя ни помни?...
Спят мечтите ни, виновни...
Няма ли да се събудят?...
Спомените ми се чудят -
други, луди ли били сме,
че крила да си измислим?...
Марин Тачков
29 октомври 2013 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар