Google+ Followers

понеделник, 13 октомври 2014 г.

Кой ми хлопа /полустишия/


- Кой ми хлопа на дъската?...
- Аз съм! - каза Тишината...

* * *
Може ли да останат
бели следи
от черни дела?...


* * *
Знанията ми у мен са.
Но не членувам в Менса...

* * *
Любоухай нехайно, просто - като цвете...
И забрави се ти в душата ми, в ръцете ми!...

* * *
Разбирам ви, жени. - Обичате звездите,
мъглявините, висините...
Мечтаете си да космополитнете...
Но трябва дъх да си поемете в гърдите...
И да повдигнете полите си...

* * *
Мила Евче,
ех, че
си ми кефче!...

* * *
Аз вярвам, че все пак ще дойде ден -
със тебе неизбежно да се разберем...
В реката ти дълбока да намеря брод...
И изходът ми да изпълни твоя вход...

* * *
Трудно ми е да проникна
в оголената твоя
болна меланхолия...
И не знам защо привикна
да живееш в Нелюбовия...

* * *
И аз съм добър гражданин.
Но не ме награждават...
Награждават продажните,
кривоизбраните, важните...

* * *
Не съм дъновист.
Ала виждам.
Дъното...

* * *
Тръгвай си!...
Ръгвай си!...
Вай си!...
Ай си!...

Марин Тачков
октомври 2014 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар