Google+ Followers

четвъртък, 26 февруари 2015 г.

М. Тачков - Всеки стих е път към Теб


Марин Тачков



Всеки стих е път към Теб
/Нови стих-откровения/


София, 2012 г.
______________________________________________
Марин Тачков
Всеки стих е път към Теб
/Нови стих-откровения/
Първо издание

Художник - Александър Митев
Издателство и печат - "Мултипринт" ЕООД, София

Дадена за печат - 16 юли 2012 г.
Излязла от печат - 1 август 2012 г.
Формат
Печатни коли
Тираж 300

с Марин Тачков, автор
с Александър Митев, художник

ISBN


3______________________________________________
НЕЖНОСЛЪНЧЕВА ОБИЧ

Колко нужно е - аз да се влюбя във тебе?
С теменужна душа - да се влюбиш и ти...
Да погаля сърцето ти - с трепет копнежен...
Да целунеш душата ми с топли очи...

Да усетим - как Бог със усмивка лъчиста
ни засипва с вълшебни, небесни цветя...
Да изгрее в душите ни Обич пречистена.
И във нас да се слеят Небе и Земя...

Нежнослънчева Обич е нужна - да светим...
Ако не - ще угаснем със мъртви очи...
И навярно безумната, бясна планета
ще угасне без нашата Обич... Нали?...

2-3 януари 2012 г.

4 Марин Тачков
______________________________________________
КАФЕ ОТ ОБИЧ И МЕЧТИ

Изгрява тихо утро... Ще запаля
огнището на моето сърце...
Сънуваш ли?... Сега ще ти направя
отново чудно, влюбено кафе. -

Кафе с усмивка, с дъх на нежен вятър...
Кафе от топла обич и копнежност...
Кафе със аромата на душата ми...
С ухание на утро и на свежест. -

За да ти бъде влюбено, щастливо...
Уханен, светъл да ти е денят!...
А вечерта - с целувки обичливи -
в душите ни звездици да искрят...

14 август 2011 г.

5
_____________________________________________
НАВЯРНО ТОЗИ СТИХ ЩЕ ТЕ ЦЕЛУНЕ

Ако очите ти са нежнолунни
и си сърдечно чиста, белоцветна -
навярно този стих ще те целуне...
И ти ще тръгнеш по пътеката
на своите мечти изгубени...

В нощта, край будните дървета,
ще видиш две светулки влюбени.
И сянката на моята душа...
Ела! Подай ми в тъмното ръка!...
И към безкрая да отплуваме!...

28 юни 2011 г.


* * *

Неусетно светна утринта...
От небето капна капка росна -
и красиво цвете тя докосна,
с устни росни го целуна тя...

Тъй да те целувам искаш ти -
за да си по-свежа и щастлива.
Цветновлюбена да си, красива...
И лицето ти да разцъфти...

Да те галя с ласкави ръце...
Като лятно слънце да засветя...
Обичта ти светла да усетя...
Да се чувствам пак като дете...




6 Марин Тачков
______________________________________________
ЖАДУВАШ ЛИ ДА ТЕ ОБИЧАМ...

Жадуваш ли да те обичам -
тъй, както никой досега?...
И да запаля огън романтичен
в огнището на твоята душа...

Не мога да вървя върху водата...
Или пък - да ти подаря звезди...
Но мога да ти посветя душата си -
погалиш ли ме с вярващи очи...

Към Обич нова, вдъхновена
да съм небесно-земен мост...
За теб да бъда аз като Христос,
а ти за мен - Мария Магдалена...

ноември 2011 г.

7
______________________________________________
ВСЕКИ СТИХ Е ПЪТ КЪМ ТЕБ

Вървя към твоите безбрежия,
Любов - със слънчева душа...
Ти раждаш песни. И надежди...
Огряваш хора. И цветя...

Живот си ти... Вълшебен трепет...
Жена-Дете... Земя-Небе...
Аз дишам - за да бъда с Тебе...
И всеки стих е път към Теб...

юни 1999 г. - юни 2012 г.

* * *
Вървях по своя път на самотата
и зърнах бяла птица... Любовта?...
Погледнах я с неверие в душата -
как можех да повярвам, че е Тя?...

"Повярвай в Любовта с очи-искрици!...
Като дете - за миг я погали!
Тогава тя ще стане чудна птица...
Ти с нея към небето полети!"...


/"Стих-откровения, 2000 г./


8 Марин Тачков
______________________________________________
БЕЛОЦВЕТНА МЕЧТА
На една Душичка

Мечта белоцветна
в душата ти спи -
неродено Дете...
Нежнолунни очи
го целуват
безсънно...
Сънуваш ме ти...

И аз те сънувам...
Целувам те
сънно,
с очи нежнолунни...
Дете неродено
спи във душата ти -
белоцветна Мечта...

20-25 април 2012 г.

9
______________________________________________
БРЯГ ОТ ОБИЧ, КОЙТО ТЕ ЖАДУВА

Бъди Луна, която шепне приказки безкрайни! -
За теб ще бъда Утро - с устни влюбени, мечтани...

Бъди Море, което лудострастно ме вълнува! -
За теб ще бъда Бряг от Обич, който те жадува...

Бъди любима Птица, във душата ми запяла! -
За теб ще съм Гнездо, в което тихо си заспала...

Бъди Жена, която и отвъд ще ме сънува! -
За теб ще бъда Стих небесен, който те целува...

Бъди Дете - с усмивка, разцъфтяла нежноцветно! -
За теб ще бъда Път между Земята и Небето...

17 август 2008 - 23 март 2012 г.

10 Марин Тачков
______________________________________________

ИЗПРАЩАМ ТИ ЦЕЛУВКИ ОТ МЕЧТИ

През есенните мрачни дни -
когато страшно вятърът бушува
и вече слънцето не ни целува, -
изпращам ти целувки от мечти...

Събирам денем съчки и листа -
за да запаля зимното огнище...
И да запазя във студа убийствен
искри от обич и от красота...

А ти... не се изгубвай като дим!...
Ела в нощта с лъчи от нежнолуние!...
И скрити от света, да се целуваме!...
В съня на любовта си да заспим!...

И в утрото - със радостни очи -
една мечта от нас да разцъфти!...

2-4 ноември 2011 г.

11
______________________________________________

МОМИЧЕТО С УСТНИТЕ СНЕЖНИ

Вълшебни снежинки танцуваха,
шептяха ми - чудни и нежни...
И аз на снега нарисувах
Момичето с устните снежни...

Момиче, стаено в душата ми,
изплува във утрото свежо...
Огря ме с очи непознати,
целуна ме топло, копнежно...

Учуден, мълчах пред "картината"...
А тя ми нашепваше нещо -
мечти от далечното минало,
снежинки от чистото детство...

Навярно ще бъде затрупано
Момичето с устните снежни -
от сняг, от виелица люта...
От стъпки човешки, небрежни...

Замръзва нощта над земята...
Тежат небесата беззвездни...
И тихо се сгушва в душата ми
Момичето с устните снежни...

февруари 2011 г. - февруари 2012 г.


12 Марин Тачков
______________________________________________
ПРИКАЗКА ЗА БЯЛОТО МОМИЧЕ

Щом се свърши сънят ми и нощта се отрони...
Щом се скрият звездите и зора зазори. -
Аз усещам дъха ти и косите ти росни,
мое бяло момиче... Ти сънуваш, нали?...

Ти ми даде крилете - да почувствам безкрая...
Озари ми очите в онзи приказен ден...
Ти ми стопли сърцето и с любов ме омая,
мое бяло момиче със очи на сърне...

И дори да изчезнем във небе от забрава -
ще ни помнят щурците, ветровете и Бог...
И за нас ще нашепват тази приказка бяла,
мое бяло момиче, моя бяла любов...


* * *
Навярно ме обичаш ти...
И трепка мъничка сълза в очите ти...
Но аз мълча... И ти мълчиш...
Над нас угасват със тъга звездите...

Очите ме болят... Мечтите ми тъмнеят...
Затварям недочетената книга...
И моля се - преди да ослепея,
поне да може да те видя!...

6-7 декември 2011 г.


13
______________________________________________
ЗАТЪНАХ ВЪВ ПРЯСПА ДЪЛБОКА...

Затънах във пряспа дълбока.
Затрупа ме мразният сняг...
Край мене премина девойка -
засипа ме звънко, със смях...

След нея - принцеса в позлата
смрази ме с надменни очи...
А после - жена хвърковата
с метлата си ме поздрави...

Замръзнах... Вълчица ме зърна...
Със лапи изрина снега...
С дъха си ме стопли, прегърна ме...
И върна ме пак на Света...

7 януари 2012 г.


14 Марин Тачков ______________________________________________
ПУКА ЛИ ВИ ЗА ЧОВЕКА

Време няма - романтично
да ти правя серенада...
Ако просто ме обичаш -
хайде, отвори вратата!...

Вън е студ! Мъгла ме сграбчи...
Чак душата ми изстина...
Дух не съм - и няма начин
аз да вляза през комина...

Помня онова момиче -
преди век легло постла ми...
Днес светът е прозаичен,
времената са измамни...

И вратата, и сърцето
всеки здраво е заключил...
Пука ли ви, че човекът
вън умира... като куче?...

21 ноември 2011 г.

15
_____________________________________________
ДАЛИ ДА ТЕ ПИША В ЧЕРВЕНАТА КНИГА

Къде ли се скиташ, Любов? - Във Химерия?...
Или - по планинските склонове?...
По тебе все стрелят... бракониери...
И плащат за красотата ти - милиони...

Задушавана си - във клетки златни...
Поробвана, с белези от вериги...
Не знам - още здрави ли са крилата ти?...
Дали да те пиша в Червената книга?...

8-9 март 2012 г.

* * *
Къде ли да отидем, скъпа -
за да се любим? На спокойствие...
Тук дяволи Цветята късат...
Убийци дебнат зад завоите...

От Фейсбукарско... до Мал-дивите
ще ни преследват - папа-рачешко...
И жал ми е, че завистливите
ще пукнат от човекоядство!...

Покой едва ли ще намерим...
За Обич тясно е... Студено...
Дали да литнем - към... Венера?
И да се любим... извънземно!...

27 март 2012 г.

16 Марин Тачков
______________________________________________

РОЗ-МАРИНОВО СТИХ-ОТКРОВЕНИЕ

Ще те целуна свежо, росно...
Любовно ще разцъфнеш ти. -
Ще бъдеш нежноцветна Роза.
И ще ухаеш на мечти...

Душата ми ще те обикне...
И ако аз съм ти любим -
от любовта ни ще поникне
красив и чуден... Роз-Марин...

6 април 2012 г.


* * *
Дали ме чакаш още там, зад хълма -
сред сенките на любовта и жаждата?...
Ще тръгна вечерта... С тъга безсънна
ще скоча във огнището на залеза...

Ще мина покрай кучетата злобни
на нощта... По моста на мечтите ти...
Ще се удавя ли в река от спомени?...
Ще видя ли очите ти обичащи?...

Дали ще се намерим там, зад хълма -
с души, пречистени от Светлината? -
Да те целувам вечно - до разсъмване...
И да издъхна в твоите обятия...

май 2011 г.

17
______________________________________________
НЕ Е СРАМНО - ДА СМЕ РАЙСКИ ГОЛИ

Искаш ли... да ни се случи Нещо? -
Неслучайно. Както във Началото...
Устните, гърдите ти копнеещи
и езика ти... да опозная...

Да те заваля дъждовно-свежо...
После - като слънце да те стопля...
Хайде, да се съблечем! Естествено е.
Не е срамно - да сме райски голи...

5 юни 2012 г.

* * *
Не искаш ли, Слънце,
да отпътуваме... другаде? -
Където хиени и вълци
двукраки не вият...
Където... и с Гугъл
не ще ни открият...

12 април 2012 г.


18 Марин Тачков
______________________________________________
ЖЕНИТЕ МИСЛЯТ САМО ЗА ЛЮБОВ


Жените мислят
само за... любов!
Единствена.
Съдбовна.
Адски огнена...
А пък мъжете мислят -
за войни,
за ядене, за пиене, за лов...
И за... жени...
Виж -
мъжките очи
са хладни, кръвожадни...
Дебнещи орли...
А женските очи -
обсебващи, омайващи,
наивно вярващи,
тревожни,
всепрощаващо добри...
Жени!...
Как може
да не ги боготвориш!...

10 октомври 2011 г.



19
______________________________________________
... И ДУШАТА МИ ПУШИ

Пуша цигари...
И душата ми пуши...
Послушай ме, моля те -
остави ме! -
Сам да се тровя...
Живей си бездимно!...
Недей ми досажда
със голословия!...
Пази се -
ще те опаря неволно!...
Кажи ми: "Умри!"...
Като фас угаси ме!...
Нямам нужда
от думи бездушни...
Или - ако искаш -
цигарата ми вземи!
И подари ми
своите устни!...

28-30 януари 2012 г.


20 Марин Тачков ______________________________________________

ОПТИ-МИСТИЧНО

Очи затварям... Извънвременно...
И виждам - от небесните простори -
там, долу, всичко е еднакво дребно. -
Дърветата. И мравките... И хората...

Не чувам болки... И не виждам бедствия...
Животът си върви... Опти-мистично...
Изглежда всичко светло и божествено.
Добро, красиво... Лесно за обичане...

15-16 май 2012 г.


* * *
Опитвам се понякога
да разгадавам Думите. -
За да достигна
до първоначалния им смисъл...
И се питам. -
Колко Ли е Раз-стоя-ние-то? -
От Аз до Ти... До Ние. И до То...
От О до Обичта...
Дали в Началото
не е било Мълчанието?...
И безбрежността
на чувствата, душата, мисълта...

3 април 2012 г.


21 ______________________________________________
ПОЕТИТЕ УМИРАТ КАТО ПТИЦИТЕ

Поетите умират като птиците...
Преследвани, разстрелвани,
охулвани, погубвани
с бездушие и злост...
Раздават се самоубийствено....
Оставят шепа истини,
сълзи от стихове,
копнеж за висини...
И удивителен въпрос...

Поетите умират като птиците...
Дори... и по сами...

22 ноември 2011 г.








22 Марин Тачков ______________________________________________

"СТОПАНКАТА ЗАМИНА ЗА ГЕРМАНИЯ"

Стопанинът замина за Америка...
Атанас Далчев

Стоеше надпис на вратата й:
"Стопанката замина за Германия"...
Събраха се съседите от махалата.
И зацъкаха с езици:
- Мани! Мани!...

- Мани, я! Вий знайте ли, че тя дължала -
на ВиК, на ТЕЦ, на ВЕЦ... и други?...
- Тъй ли?... Че да не е толкоз яла!...
- А снощи й звъняха
двама мургави...

- И кой сега ще плаща тия борчове? -
завайка се съседката й Еми...
- Че ний ще плащаме!... Това е... просто...
- По хляб по-малко
ще ядеме...

- Ей, хора!... Що си чешете езиците?
Не е длъжница... И къде ще бяга?...
Една мечта си имаше женицата -
Берлинската стена
да види някога...

Говореха си хората... И се озъртаха...
А къщата бе мъртва. И немееше...
Стопанката си беше вътре -
от два-три дни
обесена висеше...

28 ноември 2011 г.

23______________________________________________
ДОКАТО ГОСПОД СПЕШЕ

Онази нощ - докато Господ спеше, -
триста Дяволи разтърсиха Земята...
Разпалиха гнева на ветровете,
събориха на птиците гнездата...

Триста Дяволи превзеха Океана,
събудиха вълни - пирати страшни...
Върлуваха пиратите, пияни,
строшиха бреговете - като чаши...

И колко градове и клети хора
потънаха под водната стихия...
И плуваха колите - като кораби...
А Дяволите пиеха ракия...

И колко красота, събрана в шепи...
И обич, и надежди се погубиха...
"Бъдете трижди, Дяволи, проклети!" -
заплака Бог, когато се събуди...

13 март 2011 г.


24 Марин Тачков
______________________________________________
... И СЛЪНЦЕТО ЩЕ СПРЕ ДА НИ ЦЕЛУВА

Ще се разсърди някога Луната...
И може би далече ще отплува...
Земята ще скърби, облечена във черно...
И Слънцето ще спре да ни целува...

Навярно всичко пак ще бъде мрак и хаос -
както е било преди...
И само Бог - с безкрайна жалост -
за нас ще плаче... Може би...

15 март 2012 г.

* * *
Напразно по Земята се търкаляме...
И обикаляме около себе си...
То ясно е, че ще вървим по дяволите -
щом мразим да обичаме. Не-бесно...

Обичаме да мразим бясно другите...
Строим егоцентрали упорито...
И като мравки крием се във дупките...
Ала ще рухнат върху нас стените...

Със чужди болки и беди се храним...
Изгаряме гори - да ни е топло...
Над нас пируват богове пияни.
Повръщат. И заливат ни. Потопно...

9-17 февруари 2012 г.


25_____________________________________________
НАДЕЖДА ЗА ПРОСВЕТЛЕНИЕ

Душата ми е светло-тъмна -
като полукълбата на Земята...
Пътеката ми стръмна е -
ще тръгнеш ли със мене?...
Ще си запалим огън
от съчките на самотата...
Навярно ще се стоплим -
във студената Вселена...

Ще слушаме смирено -
как мислите ни си говорят.
И влюбения шепот
на цветята ни в градината...
А когато, уморен,
очите си затворя,
ще можеш ли да гледаш -
и заради мен, любима?...

26-29 декември 2011

26 Марин Тачков
______________________________________________
НЕДЕЙ ДА ИДВАШ ТИ...

Недей да идваш ти
напразно във сърцето ми! -
Ако не можеш да летиш
със птиците.
И с ветровете...
Не идвай ти! -
Ако не виждаш
път - между Земята и Небето...
Ако се боиш
от тъжните очи
на светлината лунна...
Ако не искаш да гориш -
от Слънцето целувана...
Недей да идваш ти! -
Освен ако не си
благословена
от Вселената.
Или -
от дявола проклета. -
Да си жената на поета!...

25 април 2012 г.

27
______________________________________________
ПРАХ ВЪРХУ БЮРОТО

Душата ми отлита неразбрана -
в самотните си тъжни висоти...
Бях лебед... А сега съм черна врана -
във твоите и в чуждите очи...

Каквото съм успял - това посял съм...
Не искам нищо... Друг да го бере...
Бездомник съм... И тук не ми е мястото...
Ще ме разкъсат хищни зверове...

Без мен дано да ви е по-просторно,
доволно и приятно, без тъга!...
Защо да ви тежа - като сълза?
Или пък - като прах върху бюрото...

21 декември 2011 г.

28 Марин Тачков
_____________________________________________
ТУК НЕ ЦВИЛИ ВЕЧЕ КОН

Тук не цвили вече кон...
Цивилизация!...
И множат се болките -
от хиперболизация...
Не е законосъобразно -
да си стар, да те боли,
да си дете...
Живее се на екс -
грабливо и себелюбиво.
Блудкаво.
Охолномутресто...
До-волно... До-потопно...
Тук почитат се
Секс Танка, Сили Конка,
Дала Верка, Зела Банка...
Сър Кози,
Бог Атос...
Вместо птици -
тук летят коли...
Не е законно вече -
да си конник,
пешеходец,
романтичен...
И не е, човече,
конституционно -
да се раждаш, да обичаш...

22 февруари 2012 г.
Марин Тачков
29_____________________________________________
ДАНО НИ СЕ ОТВОРЯТ ПАРАШУТИТЕ

Прецакаха ни!... Как да се спасим? -
Пилотът е един от терористите!...
Не знам кога, къде ще се взривим -
но виждам, че пътуваме... към нищото...

Защо ли тръгнахме над океаните
и загасихме родното огнище?...
Повярвахме на лудите, пияните...
А те се подиграха със мечтите ни...

Да, лудост е това!... Ала послушай ме!...
Подай ръка, любима! И... да скачаме!...
Дано ни се отворят парашутите!...
Пък може и да паднем... на Хаваите!...

17 август 2011 г.

* * *
Полуживеем тук - във Маматаситраково...
Инфарктно, стресово,
отровно-раково...
И търсим Лек спасителен
за болките човешки -
от Немайкъдеси
до Париж или Мадрид...
А той е скрит -
навярно горе, в планините...
Или - дълбоко във душите ни...

12 април 2012 г.

30 Марин Тачков
______________________________________________
ПОЕТЪТ - НАЙ-ОПАСНИЯТ ПРЕСТЪПНИК

Ако срещнете добър човек в България -
застреляйте го, за да не се мъчи...
Стефан Цанев

Ако срещнете свестен поет -
обявете го просто за луд!
Потрошете със бяс
фенера му - щом не свети за вас!...
Или си сгответе
от словото му омлет -
за вечеря!...
Или го хвърлете в тъмница!...
Не струва трудът на поета,
колкото на любовната жрица...
Дори и от златен куплет
не може да си направите огърлица...
Посочете го с пръст,
подиграйте го с трънен венец,
почерпете го със оцет!...
Зачеркнете го с кръст!...
Не струва той, колкото
вашия златен телец...
Престъпно е - да се рови
в световните болки
със стих-отровни куплети...
За катастрофите са виновни
строфите на поета...
Виновен е - щом не приглася
на званите,
щом не е тревопасен...
Ослепете очите му -
да не вижда раните!...
Или - най-добре - го убийте! -
Поетът престъпник е -
най-опасен!...

8 януари 2012 г.

31____________________________________________
АКО ДНЕС СЕ ПОЯВИ АПОСТОЛ
В памет на Васил Левски

Защо ли плачеш пак, родино мила?...
Земята ни чернее - като гробище...
Народът ни мъчително умира.
Но мълчаливо следва еднооките...

Републиката не е чиста, свята...
И ако днес се появи Апостол,
да възроди Духа на Свободата,
не ще го съдят - ще го гръмнат просто...

Или ще се запали на площада -
за да не бъде роб на идиотите...

16-19 февруари 2012 г.

32 Марин Тачков
_____________________________________________
ЧОВЕКЪТ - УЧЕНИК НА ПТИЦИТЕ

Тялото човешко е летище,
от което литват
чувствата и мислите...

Тук има разни пътници,
които от далече се завръщат...
Или очакват своя полет - от години...

Самолетите излитат -
щом небето се избистри
от стихиите убийствени...

Отменям полетите -
за Омразия, за Мизантропия,
Егоцентралия, Фантасмагория...

Обичам да пътувам -
кам Хармония и Минзухария,
към Люболандия и Топлогалия...

Често падам... И си мисля -
че Човекът си остава
ученик на Птиците...

25 октомври 2011 г.


33______________________________________________
НЯМАМ НУЖДА ОТ ДВАНАДЕСЕТ АПОСТОЛИ

Нямам нужда от дванадесет апостоли...
От чудеса... Вечеря тайна.
От предатели...
Не искам и евангелисти -
да преиначават Словото...
Не искам клади адски...
Нито кръстоносци
кръвожадни...
Ни духовници безбожни -
лицемерно да ме сричат...
Няма нужда векове да ме разпъват
и разкъсват
словоблудници многоезични...
Нито властници "богоподобни"
да убиват хищно
хората, народите...
Да се освободим! -
От кухи чуждоречия...
От страх, от догми, от безличие...
От безчовечие...
Не се надявайте,
че някой друг
ще ни спаси душите!...
Достатъчно е да обичаме...
И да повярваме -
че всеки, който носи Обич,
е Спасител...

30 януари - 11 февруари 2012 г.




34 Марин Тачков
______________________________________________
МЕЧТИТЕ НИКОГА НЕ СА БИЛИ БЕЗПЛАТНИ

Глупецът вредом всеки почита...
Христо Ботев

Мечтите никога не са били безплатни. -
Много сърцеболки и неволи
е цената им...
Мечтателите тук са мразени и газени,
ненужни, незаконосъобразни...

Горко ви, хора! - Ако не почитате
търгашите, апашите,
продажниците, политиците,
банкерите, гробарите,
поповете,
оковите си нови.
И вековни...
Щом заплашвате
реда световен
и спокойствието
на богоизмамниците. -
Скъпо
за мечтите ще си плащате!...
Мечтателите са престъпници -
опасни, вредни.
И достойни... за изтребване...

16-18 май 2012 г.


35
_____________________________________________

ПИСМО ОТ БОТЕВ ДО ЛЕВСКИ

... И днес е, брат, жестоко, идиотско...
От турско стана тук по-лошо...

Тогава, знаеш, имаше десятък...
Сега ти вземат всичко... И душата...

Преди хайдути бранеха народа...
Сега го грабят, мъчат - и заробват...

По двеста кожи смъкват с глоби, с данъци
разбойници, крадци, богоизмамници...

А емигрантите... си пеят песни -
далече от безродните обесници...

Родината кърви, обезчестена...
Духът на свободата... задушен е...

Погубиха ни... Нямаме наследници...
Останаха предателите. И изедниците...

Народът мре - от Дунав до тракийско...
По-лошо и от турско стана... Циганско...

20 март - 1 юни 2012 г.


36 Марин Тачков
_________________________________________
АКО ДОЙДЕ ТОЙ - ДАЛИ ЩЕ ГО ПОЗНАЕМ

Жи-веем си. Във Виртуалия...
Във Тутракан... Във Кан...
Или - в Абсурдия...
Отглеждаме си Тикви, Папагали...
И чакаме -
да стане свестен Лудият...

Жи-веем си. Бай-раково. И с-експресивно...
Бездухово... Потискащо...
Във Безлюбовие...
Мнозина си отиват...
И множат се мъртвите.
И болките...


Жи-веем си. Със полуистини...
В очакване -
на Второто пришествие, на Рая...
Но полуслепи са очите и душите ни...
И ако дойде Той -
дали ще Го познаем?...


14 март 2012 г.



37
______________________________________________


ТАЗИ ВЕЧЕР ИСКАМ ДА ЗАСПЯ ЗАВИНАГИ

Тази вечер искам да заспя завинаги...
Защото чувам стъпките на Зимата...
Ще ме затрупа сняг...
И ще замръзне всичко...
Вихрушки ще отвеят
спомени, копнежи и тъга...
Но може би една Снежинка чиста
над мен ще заблести...
Ще ме целуне тихо...
И в сърцето ми
смирено ще заспи...
И аз така -
бих искал
да заспя завинаги. -
В душата ти -
като Мечта...

12 декември 2011 г.


38 Марин Тачков
______________________________________________

... И ТИ ЩЕ СИ ОТИДЕШ НЕЦЕЛУНАТА

Живей във своя замък от мечти!
И радвай се на слънчевия блясък!...
А аз... ще си отида, може би...
Сърцето ми от сълзи ще ръждяса...

И като нежен спомен от сълза
ще се стопя и ще пресъхна в тебе...
А ти ще чакаш лунната душа
все тъй любовно нощем да ти шепне...

И в друг ще търсиш моите очи...
А аз ще гледам със усмивка лунна
как те целува той... А може би -
и ти ще си отидеш... нецелуната...

11 октомври 2011 г.

* * *
Времето е начумерено...
Облачно. Дъждовно. Сиво...
И на мен ми е вечерно.
Стихотъжно. Мълчаливо...

Времето за миг е спряло...
И навярно ме сънува...
Може би ще отпътувам -
с облаче самотно, бяло...

Ще живея ли... отново? -
Там, на островче далечно. -
За да дишам... безоловно -
свобода, любов, човечност...

10 май 2012 г.

39____________________________________________

МОЛЯ ВИ, НЕ МЕ ТЪРСЕТЕ...

Моля ви, не ме търсете -
там, където ще ме няма!...
Нито сълзи, нито цвете
може да събудят камъка...

Няма нужда лицемерно
утре свещи да ми палите! -
Щом с небрежно недоверие
вчера ме заобикаляхте...

Няма смисъл да се питате:
"Но защо? Как тъй се случи?" -
Щом оглозгахте мечтите
и ги хвърлихте на кучетата...

Знам, че нещо ще напишете -
съвестите да са чисти...
Но човекът не е камък,

нито книга за прелистване...
Има нужда не от паметник -
а от повече обичане...

13 октомври 2011 г.


______________________________________________

Съдържание

НЕЖНОСЛЪНЧЕВА ОБИЧ / 3

КАФЕ ОТ ОБИЧ И МЕЧТИ / 4

НАВЯРНО ТОЗИ СТИХ ЩЕ ТЕ ЦЕЛУНЕ / 5

ЖАДУВАШ ЛИ ДА ТЕ ОБИЧАМ... / 6

ВСЕКИ СТИХ Е ПЪТ КЪМ ТЕБ / 7

БЕЛОЦВЕТНА МЕЧТА / 8

БРЯГ ОТ ОБИЧ, КОЙТО ТЕ ЖАДУВА / 9

ИЗПРАЩАМ ТИ ЦЕЛУВКИ ОТ МЕЧТИ / 10
МОМИЧЕТО С УСТНИТЕ СНЕЖНИ / 11
ПРИКАЗКА ЗА БЯЛОТО МОМИЧЕ / 12
ЗАТЪНАХ ВЪВ ПРЯСПА ДЪЛБОКА... / 13
ПУКА ЛИ ВИ ЗА ЧОВЕКА / 14
ДАЛИ ДА ТЕ ПИША В ЧЕРВЕНАТА КНИГА / 15
РОЗ-МАРИНОВО СТИХ-ОТКРОВЕНИЕ / 16
НЕ Е СРАМНО - ДА СМЕ РАЙСКИ ГОЛИ / 17
ЖЕНИТЕ МИСЛЯТ САМО ЗА ЛЮБОВ / 18

... И ДУШАТА МИ ПУШИ / 19
ОПТИ-МИСТИЧНО / 20
ПОЕТИТЕ УМИРАТ КАТО ПТИЦИТЕ / 21
"СТОПАНКАТА ЗАМИНА ЗА ГЕРМАНИЯ" / 22
ДОКАТО ГОСПОД СПЕШЕ / 23
... И СЛЪНЦЕТО ЩЕ СПРЕ ДА НИ ЦЕЛУВА / 24
НАДЕЖДА ЗА ПРОСВЕТЛЕНИЕ / 25
НЕДЕЙ ДА ИДВАШ ТИ... / 26
ПРАХ ВЪРХУ БЮРОТО / 27
ТУК НЕ ЦВИЛИ ВЕЧЕ КОН / 28
ДАНО НИ СЕ ОТВОРЯТ ПАРАШУТИТЕ / 29
ПОЕТЪТ - НАЙ-ОПАСНИЯТ ПРЕСТЪПНИК / 30
АКО ДНЕС СЕ ПОЯВИ АПОСТОЛ / 31
ЧОВЕКЪТ - УЧЕНИК НА ПТИЦИТЕ / 32
НЯМАМ НУЖДА ОТ ДВАНАДЕСЕТ АПОСТОЛИ / 33
МЕЧТИТЕ НИКОГА НЕ СА БИЛИ БЕЗПЛАТНИ / 34
ПИСМО ОТ БОТЕВ ДО ЛЕВСКИ / 35
АКО ДОЙДЕ ТОЙ - ДАЛИ ЩЕ ГО ПОЗНАЕМ / 36
ТАЗИ ВЕЧЕР ИСКАМ ДА ЗАСПЯ ЗАВИНАГИ / 37
...И ТИ ЩЕ СИ ОТИДЕШ НЕЦЕЛУНАТА / 38
МОЛЯ ВИ, НЕ МЕ ТЪРСЕТЕ... / 39
______________________________________________
/корица/...

Родното място на Марин Тачков Йорданов /28 февруари 1966 г./ е с. Пиперково, обл. Русе. Поетът е завършил българска филология във ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий".
Автор е на стихосбирките "Може би", "Стих-откровения", "Детето-птица", "Български песни", "Приятели добри да бъдем", "Деца със слънчеви лица, "Рими за деца любими", "Рими сладкодумни за деца остроумни", "Златното дете", "Утешителят", "Засмейте се, деца", "Две и 200", "Роса-сълза", "Довиждане, училище", "Да бъде слънчево във Минзухария" и др.
Творби на Марин Тачков са публикувани в "Литературен вестник", в. "Литературен форум", в. "Словото", сп. "Детска радост", сп. "Летописи", сп. "Пламък" и др. Негови стихове /римушки/ за деца са поместени в учебника по български език за трети клас на издателство "Булвест", София.
Авторът е член на Съюза на българските писатели.

Няма коментари:

Публикуване на коментар