Google+ Followers

сряда, 11 февруари 2015 г.

Доброто дете


Светът студенее... Вихрушка се спуска.
Надежди и обич без милост мете...
И после - снегът над планетата пуста...
А там, сред полето - Доброто дете...

С любов подир слънцето беше летяло.
И тъжно с лъчите му то се прости...
А там, под тревите, потънали в бяло,
са погребани толкова мили мечти...

Свирепо във мрака вилнее виелица.
Замръзват надежди, дървета и сняг...
Детето седи на земята трепереща...
Ще грейне ли слънцето някога пак?...

Марин Тачков
1985 г.
/редактирано/

Няма коментари:

Публикуване на коментар