петък, 30 декември 2011 г.

Надежда за просветване

Душата ми е светло-тъмна -
                      като полукълбата на Земята...
Пътеката ми стръмна е -
                      ще тръгнеш ли със мене?...
Ще си запалим огън
                      от съчките на самотата...
Навярно ще се стоплим -
                      във студената Вселена...

Ще слушаме смирено -
                      как мислите ни си говорят.
И влюбения шепот
                      на цветята ни в градината...
А когато, уморен,
                      очите си затворя,
ще можеш ли да гледаш -
                     и заради мен, любима?...

Марин Тачков
26-29 декември 2011

Няма коментари:

Публикуване на коментар