Дете

                                            На майка ми

В зори, щом слънчев полъх ме докосне,
аз пак съм, както някога - дете...
Целувката на капчицата росна
блещука върху моето лице...

Но през деня ме блъскат ветровете -
и вечер съм с повяхнало сърце...
В очите ми тъга-сълзица свети...
Защо ли, майко, пак не съм дете?...

Погалена от тих, небесен звън,
душата ми сънува светъл сън...
Прости ми, майко, че не съм -
тъй, както някога - дете!...

Марин Тачков
/"Български песни", 2002 г., трето издание/