Навярно сме обречени! -
От странната фаталност,
от вселенната копнежност. -
Да вървим -
по стръмните
пътечки
на мечтите си,
измъчвани
от вечната ни жажда
за нетленност...
Пленници на Болката
са може би
душите ни. -
Осъдени от Бога,
от далечните звезди,
от нас, самите...
Обречени -
да изгорим
мечтите си...
Или -
да се обичаме...
Марин Тачков
15 декември 2011 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар