Принцесата и Мъжът от портрета

Живее във кула от слонова кост,
от много години, без вест и без гост -

Принцеса, затворена зад стените студени...
Усмихва се денем, през нощите стене...

Отваря прозореца рядко - да хвърли
трохите на мислите си плоскогърди...

Не може да види как мравките долу
по своя пътека вървят неуморно...

И само Мъжът от портрет на стената
я чува... И вижда той голотата й...

Мъжът от красивата, живата младост -
когото тя стъпка със дива наслада...

Напразно целува го в нощите хладни
със устни отворени, сухи и жадни. -

Отдавна изстинал, Мъжът от портрета
почива в далечните тихи полета...

Марин Тачков
1-4 януари 2011 г.