Може би защото
станахме безмерни,
черни и високомерни,
заслепени в трупането
на пари, имоти...
Обезкоренени,
струпани във градове -
отровни, болни, меланхолни,
озверени...
И стълпотворени...
Може би защото
сме заспали във леглото
на безгрижието
и самодоволството,
зазидани между стените,
ровещи като къртици.
И далеч от птиците...
И може би защото
сме забравили
да се обичаме,
любовно да се търсим
и да се откъсваме. -
Природата и Бог разклатиха ни.
Земетръсно...
Марин Тачков
22-23 май 2012 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар