"Повярвай, че ще дойде любовта!"...

Разсъмна се и в моята душа...
Усмихна ми се свежо утринта.
И сякаш ми прошепна тихо тя:
"Повярвай, че ще дойде любовта!"...

От залеза просветна красота...
Погали ме с утеха вечерта.
И сякаш ми прошепна топло тя:
"Повярвай, че ще дойде любовта!"...

Светулка блесна - спомен и мечта...
Целуна ме с вълшебен дъх нощта.
И сякаш ми прошепна нежно тя:
"Повярвай, че ще дойде любовта!"...

Марин Тачков
/"Стих-откровения", 2000 г./,
редактиран вариант