На Ан
Прозвънна странен звън - през нощта, в самотен час...
Ръмеше дъжд навън... "Помниш ли?... Това съм аз!..."
"Помислих, че е сън... Ти?... Къде ли си сега?..."
"Обаждам се... от Марс"... "Ти си... спомен от мечта..."
"Пътувахме сами - към морето с нощен влак..."
"Чудесно бе, нали?... Няма да се случи пак..."
"Погалих те с коси... После звънна моят смях..."
"И в трепетния мрак устните си с тебе слях..."
"А помниш ли гласа на вълшебните вълни?..."
"Целувки на брега... Беше приказно, нали?..."
"Повярвах на мига... Но не ми е жал... почти..."
"Все пак... прости ми ти!... Есента ни раздели..."
"Аз писах ти писмо - чувствах се без теб сама..."
"Потънало е то - някъде... във вечността..."
"Погали ни любов... И животът бе крилат..."
"Кога ли бе това?... В кой ли век? И в кой ли свят?..."
Марин Тачков
/"Български песни", 2002 г. /
Супер!
ОтговорИзтриванеМного свежо ми дойде като за преди обяд!
Как си, Марински?:)
Еееех, има в живота на човек такива моменти от преди години към които се връщаш в най-неочаквани мигове....
Представяш ли си наистина да ти се обади някоя нощ от Марс? Въпреки, че по-вероятно е да ти дрънне от Венера, защото жените сме оттам, а вие - мъжете сте от Марс (или поне така казват психолозите)!!!:)))
Усмивки от мен!
Еличка
Здравей, Еличке!
ОтговорИзтриванеБлагодаря ти, че наминаваш! Аз нямам много време, публикувам в още 2 сайта, общувам във Фесбук... Подготвям нещо...
Лека нощ и хубави дни! :)
Ох, не знам защо ми излиза така аватарът... Вчера пробвах да променя оформлението на блога си, но май нищо не се е получило...
ОтговорИзтриване