сряда, 6 февруари 2013 г.

Всемие Тая


Завръщам се аз във България.
И срещам позната -
ала не мога да я позная...
Питам я:
- Как си?... Прощавай,
забравих ти името!...
А тя отговаря:
- Всемие Тая...

Съвсем не разбирам -
шега ли е?...
В нея се взирам
с очи въпросителни:
- Да не те е прегазил трамваят?...
Тя пак отговаря:
- Всемие Тая...

Прочитам
в очите й
мъка, безумие, липса...
- Кои подледи, кръвопийци, убийци...
са те хвърлили в кръг от страдания?...
Нима са дрогирани всички
и... гробокопаят?...
- Всемие Тая...

Марин Тачков
4-5 февруари 2013 г.

2 коментара:

  1. Хареса ми...!Даже малко се разчуствах...!Хубаво е,когато човек разбери ,че все още има хора,които се вълнуват от НЕМАТЕРИАЛНОТО!...Днес поне няма да ми е все тая.....!

    ОтговорИзтриване