Пространството е странно нещо. Не е никак просто. Доста относително... Но за да го осъзнаем, трябва да виждаме по-далеч от носа си...
Може ли някой да каже дали сме на Изток от Запада, или сме на Запад от Изтока? А може би и двете твърдения са верни...
Пространството не е двустранно, двупосочно, а многостранно, разнопосочно. Ние сме на Север от Юга, на Юг от Севера, на Североизток от Югозапада и т. н. А мястото ни спрямо Луната, Слънцето и другите космически обекти е постоянно променящо се... А и самите природни обекти се движат непрекъснато... Може ли да има абсолютен покой?...
Доста просто, ограничено е човек да си мисли, че е център на Вселената или на Земята, че всичко се върти около него. Но има немалко хора, които постоянно се въртят около себе си. Чудно ми е - не получават ли световъртеж?...
Пространствата на човешките мисли и чувства са необятни, неизмерими, противоречиви... Ако не може да напишем нещо умно, хубаво, значимо, оригинално /по възможност - с малко думи/, по-добре е да не го пишем. Няма смисъл да заемаме излишно пространство, заради егото си...
Прощавайте, че съм си позволявал да пиша /за/ незначителни, маловажни неща!...
Марин Тачков
11 октомври 2013 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар