неделя, 16 ноември 2014 г.

Любовни старостишия


Стон за песен

Луната гледа ме с тъга.
А аз мълча унесен.
Душата ми е тишина.
И стон за песен...

Светът се лута в суета.
Животът е болезнен.
Душата ми е тъмнина.
И тъжна песен.

Все пак очаквам любовта.
Все още съм надежден.
Душата ми е светлина.
И нежна песен...

Марин Тачков
ноември 1998 г.
/редактирано/


Оттатък

Щом влязохме, затворихме вратата...
Останахме сами със тишината.
И чудех се какво да ти говоря.
И как вратата тайна да отворя...

Но неусетно минахме оттатък...
С вълшебен глас си шепнеха телата.
И устните ни страстни. И душите...
Намигаха ни тайнствено звездите...

Марин Тачков
14 август 1998 г.
/редактирано/


Сън за вечност

Две очи блестящи -
две светулки чудни...
И гърди прекрасни,
откровени, будни...

Страстно те прегърнах,
Вкусно те целунах...
И във теб потънах...
Като огън лумнах...

А нощта ни стопли
със безсънна нежност...
Тя ни вдъхна обич.
И съня за вечност...

Марин Тачков
17 май 1998 г.
/редактирано/

* * *
Не ме моли с тъга в очите:
"Две вечни думи ми кажи!"...
Послушай влюбените птици! -
И думите ще чуеш ти...

Напразно отговор не чакай!
Не питай ме: "Защо мълчиш?"...
Послушай, мила, тишината! -
Навярно ще ме чуеш ти...

Марин Тачков
3 август 1998 г.
/редактирано/


По следите на вълшебното момиче

Аз търсех тебе, приказно момиче -
с душа небесна, слънчева, добра...
Предлагах ти цветя с дъх романтичен.
Но ти от мен бижута пожела...

За тебе младостта си аз отдадох.
И стихове любовни сътворих...
А ти ми се усмихна хитро, хладно.
Вместо мечти - поиска ми пари...

Когато те потърсих след година,
едва намерих твоя нов адрес.
Ти вече беше компаньонка мила.
И вместо обич ми предложи секс...

Марин Тачков
август 1998 г.
/редактирано/

Няма коментари:

Публикуване на коментар