четвъртък, 8 декември 2011 г.

Навярно ме обичаш ти...

Навярно ме обичаш ти...
И трепка мъничка сълзица
                          във очите ти...
Но аз мълча...
                         И ти мълчиш...
Над нас угасват
                         със тъга звездите...

Очите ме болят...
                       Мечтите ми тъмнеят...
Затварям
                       недочетената книга...
И моля се -
                       преди да ослепея,
поне да може да те видя!...

Марин Тачков
6-7 декември 2011 г.

6 коментара:

  1. Същественото е
    невидимо за очите-
    стига ми само да знам,
    че си някъде, някъде там...

    ОтговорИзтриване
  2. И на мен ми стига
    засега - да знам,
    че може би
    с усмивка и мечта
    ме чакаш там...

    ОтговорИзтриване
  3. Любовта е миг, който трае вечност...
    С усмивка и мечти, тя те чака там!

    ОтговорИзтриване
  4. Дано да ме дочака във мъглата!...
    И заедно да видим Светлината!... :)

    ОтговорИзтриване
  5. http://www.youtube.com/watch?v=lG4bKfEf7m4&feature=related

    Независимо дали вярваш или не и в двата случая си прав...

    ОтговорИзтриване
  6. Това отнася се за всеки...
    Незнайни са човешките пътеки...

    ОтговорИзтриване