Виелица омразно вие -
сняг навява.
И затрупва пътища,
пътеки, прагове...
Потъват във забрава
стъпките
на скъпи хора,
на покойници...
И на престъпници...
Навява сняг -
душата ми смразява.
И изстивам...
Само
приказно момиче
тихичко седи в сърцето ми
и се опитва да запали
със кибрит
огнището
на детството...
Марин Тачков
26-27 януари 2012 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар