Хей, ти, наистина обичаш ли
небесно-поетичен мъж,
не го целувай със очите си -
с ръце хвани го и... задръж!...
За малко ще го зърнеш на Земята -
че тясно, неуютно му е тук...
Не го ли стоплиш със душата си -
навярно ще умре от студ...
Или ще отлети, безгласен,
завинаги в небесния си храм -
защото му тежи да е омразен,
обиждан, неразбиран, сам...
Обичаш ли го ти, жена-момиче -
с въже нежнолюбиво го вържи! -
За да повярва в земното обичане...
И двама да оставите следи...
Марин Тачков
17-21 януари 2012 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар