Един любовен часовник

Вече е ЕДИН...
В очакване - да стане ДВА...
Той върви... Едва-едва...
А Тя го чака - с нетърпение...
Минава ТРИ,
минава ЧЕТИРИ...
Той спира, сяда на кафе -
около ПЕТ...
Минава ШЕСТ...
Приготвила е Тя вечеря...
Купува Той букет...
Часът е СЕДЕМ -
без да е дошъл...
Тиктакат във душата й 
въпроси...
ОСЕМ!...
Звън...
Отваря тя вратата...
Прегръщат се. Ухаещи.
И леки...
Времето е...
без значение...
Целувки -
ДЕВЕТ,
ДЕСЕТ,
ЕДИНАЙСЕТ...
И стрелките се целуват -
вече е ДВАНАЙСЕТ...
Те се сливат...
И заспиват -
в чудната
безвременна
безкрайност...

Марин Тачков
20 декември 2011 г.