Навярно ще ти писне
някога, богиньо -
от пиршествата
с боговете хищни,
самовлюбени и луди...
Ще ни стане
тъй пустинно
и безсмислено,
студено в небесата
неуютни...
Ще поискаш ли
да слезеш на Земята -
зажадняла
за аромата свеж
на живите цветя,
за мен, човека земен?...
Ще си спомниш ли? -
Ти бе жена...
Небесно те обичах...
И те обожествих. -
Защото искаше
да ти даря звездите...
Марин Тачков
28 януари 2012 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар