Жертна на свирепото безвремие

                            На жертвите на престъпленията в България

Умираше... Над нея черен Дракон се надвеси...
А два червени Змея вързаха ръцете й...

Дочу вечерен грак на безнадеждна врана...
Потече кръв... Но сняг замръзна върху раната...

Отиде си нелепо - светла, жизнена и млада...
Родена във свирепо време - сляпо, кръвожадно...

Над нея зафучаха безутешно ветровете...
Дете заплака... И звезда припадна от небето...

Марин Тачков
31 януари 2012 г.