Кървят над нас очите на Всемира...
Тежат ни толкова съдби и болки...
И няма смисъл бавно да умирам...
И сляпо да вървя след еднооките...
Земята ни не ражда днес Апостоли...
Навсякъде злодеи луди дебнат...
Погубват хората - като животни...
Дали да изгоря пред парламента -
за да не бъда роб на идиотите?...
Марин Тачков
16-18 февруари 2012 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар