вторник, 7 февруари 2012 г.

Спомен за родното

                              Там било село Бисерча...
                              П. Р. Славейков

"Там било село Бисерча..."
Ала вече го няма...
Няма го живото изворче...
Нито родната мила градинка -
със чудни цветя, уханни...
Отдавна я няма Гергана -
чиста, невинна...
Обречена и пожертвана...
А нейните близки -
порой ги завлече в чужбина...

Дърветата български
плачат, изтръгнати
от стихии безоки, убийствени...
Вече не пеят и птици...
Бездомна, се скита Мъката...
Пресъхнала е Чешмата -
спомен за Обич...
Пустее, чернее земята ни -
като гробище...

А нощем витаят
сенки тревожни. -
Изплувват покойници,
спомени скъпи...
И Жаждата българска -
за Възраждане...

Марин Тачков
7 февруари 2012 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар