Да долюбя всички жени недолюбени

Вечер над мене лежи и тежи тишината.
И чувам въздишки всемирни - копнежи любовни...
И гледат ме вечните скръбни очи на Луната,
събрала човешки тъги - надежди и спомени...

Стене Земята - с душа на вдовица самотна...
Нима ще угаснат сърцата - без Обич, изгубени?...
Понякога искам да имам хиляда живота...
И да долюбя... всички жени недолюбени...

Марин Тачков
12 септември 2012 г.