Google+ Followers

събота, 1 септември 2012 г.

Свят пустинен

Жаден и от скръб обгърнат -
във пустинята безбрежна, -
стори ми се, че те зърнах...
И затичах се с надежда...

Беше ти като оазис...
Молех те за глътка обич.
Молех те да ме погалиш
и с целувка да ме стоплиш...

Устните ти - вкаменени.
А душата ти - пустиня...
Беше ти мираж пред мене...
Не получих милостиня...

Свят пустинен ме обгражда...
В мене е така горещо.
И ме мъчи страшна жажда. -
Глътка обич, капка нежност...

Марин Тачков

"Утешителят", 2005 г. 

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар