Google+ Followers

събота, 22 септември 2012 г.

МОМИЧЕТО, ЗАХВЪРЛЕНО В ПРЪСТТА



В нощта спокойна – само глас безсънен
обезчестява тишината с плач…
До глухите стени, край парка тъмен
спотайва се безок изнасилвач…


А там – зад ъгъла – една хлапачка
с усмихнато безгрижие върви.
Мъжът се спуска, изведнъж я сграбчва,
прекъсва с кърпа страшния й вик.


Повлича я, разпъва й ръцете
и завладява я със порив див…
Луната няма само е свидетел,
но скрива се зад облаци след миг…


Захвърлено върху земята гола,
лежи момичето – кърви пръстта.
Кърви в гърдите му бездънна болка
и жажда – да потъне вдън земя…


Луната пак лицето си открива,
поглежда със замислени очи. –
Бездомно куче в самотата дива
безпомощно край жертвата мълчи…


Изтръгва се в нощта една въздишка
от скръбната душа на Господ Бог. –
Това момиче няма да обича!…
А и защо ли – в този свят жесток!…



Марин Тачков
"Български песни", 2002 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар