и за мене си спомни!
Тя е с дъх на тъжна есен,
с дъх от твоите сълзи…
Ти тогава се разплака...
Аз помахах ти с тъга...
И по релсите на влака
си отиде любовта…
Но и в мен сълзица скрита
ненадейно се роди…
Тя расте и все ме пита –
пита ме къде си ти…
Тъжната сълза - бездомна -
плаче в моята душа…
Тя от мене се отронва
и се слива с песента…
Марин Тачков
"Български песни", 2002 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар