понеделник, 15 октомври 2012 г.

Защо не станах милионер

   Това е дълга история, но ще ви я разкажа накратко. Досега я пазех в тайна...
   Преди години имах любовница - Цветелинка. Всичко вървеше добре, но една вечер, след като се насексихме, тя ми направи невероятно предложение:
   - Мили, искаш ли да станеш милионер? Мултимилионер!... Разполагам с доста пари, ще ги разиграем... Скоро ще имам банка, ще те направя банкер...
   - Чакай, чакай! - прекъснах я аз. - Какво е това... дяволско изкушение? Че защо са ми толкова много пари? Какво ще ги правя?...
   Цветелинка зяпна:
   - Как какво? Ами... ще ги умножаваш, както правят всички умни хора...
   - Абе Цвете, който има много пари, си губи ума... Остава без очи, без душа...
   Тя се нацупи и ми се надупи... Казах си: "Цвете, Цвете, и ти не си цвете за мирисане!"...
   Разбрах, че тази жена е луда. В ума й - вместо мисли - хвърчаха пари... И на туй отгоре искаше да ме използва...
  Трябваше да скъсам с нея, за да не ме повлече в блатото... Съдбата пожела да я запозная с един мой далечен братовчед - бат Бойко, амбициозен непукист. Усетих, че са си лика-прилика...
   Бат Бойко беше много доволен. В знак на благодарност, обеща да ми преведе в банковата сметка 999 хиляди лева...
   Но после, като се издигна, забрави, направи се на луд...
   Неблагодарни, нагли хора!...

Марин Тачков
14-15 октомври 2012 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар