неделя, 7 октомври 2012 г.

Ах, как обичам твоите зърна...

Ах, как обичам твоите зърна,
от слънцето благословени! -
Да ги погаля с трепетна ръка -
тъй сочни и червени!...

От тях се стича ценен сок -
живителен и сладък...
Те извори са на живот
и носят вкус на младост...

Ах, как блестят от красота,
от спомена за топло лято!...
Целувам твоите зърна,
о, мое грозде сладко!...

Марин Тачков
/"Стих-откровения, 2000 г./







 

Няма коментари:

Публикуване на коментар