вторник, 22 юли 2014 г.

Споменни останки


Здравей, приятелко! Не пишеш как си...
Привикна ли да бъдеш чуждестранница?...
Навярно вече аз немил, недраг съм ти.
Ненужна част от споменни останки...

Навярно тъй съдбата е отсъдила -
да сме в различни времена, пространства...
И нашите далечни топлогърдия
не ще се срещнат със прегръдка страстна...

Ти можеш пак да разцъфтиш любовно...
Дано животът ти да се оправи!...
Да, знам - напразно е да чакам отговор...
Ще си остана сянка... от Забравия...

Марин Тачков
19 юли 2014 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар