Виртуален спор с една блог дама

   Снощи, както си спях - ме навести една блог дама... Не можах да я разпозная, тя сякаш променяше лицето си... Тъкмо се опитах да я хвана - и дим да я няма, изчезна...
   Събудих се и се помъчих да възстановя нейните думи, като ги оформих стихотворно... Ето какво се получи:

Все пак е по-добре - със дама спор,
отколкото да се общува с пор...
Та дамата горещо с мен заспори,
понеже срещу сайта съм мърморел:

"Бе ти кво искаш - да не пишем тука?!
А де да ходим, драги - на боклука?...
Върви си, ако искаш! АЗ НЕ МОГА! -
Да не простра прането си... пред блога...
Да дойде Мара и да ми прошушне -
кой снощи пил, кой искал да я... гушне...
И как на Марто... рейтингът се вдига...
Да чуя песента на чучулига...
А ако си седя самичка в бара -
да дойде готин пич, да ме набара...
Да ми разкаже нещо Доричела...
Да видя как са Ели, Мими, Стела...
А нощем да очаквам, полугола -
да зърна сянката на Полухора...
Светланка да ми каже де спи Ида...
И да ме навести Минусоидът...
Това е тръпка, драги мой, да знаеш!
И стига срещу блога ми да лаеш!...
Аз мога да ти дам омайна билка...
И с тебе да направим... стихо-свирка..."

"Добре бе, мила!... /Бойко, стига лая!/
Сега съм малко сънен... И не зная. -
Да бродя ли в горите блогбегейски -
по дирите на силите злодейски?...
И да напиша нова епопея -
ако ме чака нейде... Дулсинея..."


Марин Тачков
12 май 2011 г.