Google+ Followers

четвъртък, 27 декември 2012 г.

Приказка за бялото момиче

Щом се свърши сънят ми и нощта се отрони,
щом се скрият звездите и зора зазори -
аз усещам дъха ти и косите ти росни,
мое бяло момиче... Ти сънуваш, нали?...

Ти ми даде крилете - да почувствам безкрая...
Озари ми очите в онзи приказен ден...
Ти ми стопли сърцето и с любов ме омая,
мое бяло момиче със очи на сърне...

И дори да изчезнем, и потърсим забрава -
ще ни помнят щурците, ветровете и Бог...
И за нас ще нашепват тази приказка бяла,
мое бяло момиче, моя бяла любов...



Марин Тачков -

"Всеки стих е път към Теб", 2012 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар