Момичето с устните снежни /Рисунка върху снега/

Вълшебни снежинки танцуваха,
шептяха ми - чудни и нежни...
И аз на снега нарисувах
Момичето с устните снежни...

Момиче, стаено в душата ми,
изплува във утрото свежо...
Огря ме с очи непознати,
целуна ме топло, копнежно...

Учуден, мълчах пред "картината"...
А то ми нашепваше нещо -
мечти от далечното минало,
снежинки от чистото детство...

Навярно ще бъде затрупано
Момичето с устните снежни -
от сняг, от виелица люта.
От стъпки човешки, небрежни...

Замръзва нощта над земята...
Тежат небесата, беззвездни...
И тихо се сгушва в душата ми
Момичето с устните снежни...

Марин Тачков
февруари 2011 г. - февруари 2012 г.