... Изведнъж разбрах, че Тя ме следи. И тук, и във Фейсбук... Неволен /или волен/ знак я издаде...
Защо ли го правеше, по дяволите? Дали беше просто любопитка? Или - нахакана хакерка?...
Обхвана ме безпокойство, полазиха ме странни тръпки. Замислих се: "Дали ме дебне, за да ме... дразни?... А може би цели да ме вкара в любовен роман?... Да не е пък опасна агентка на ДС?... Хмм, че е опасна, опасна е, не ще да е тревопасна, сигурно е месоядна и страстна, но едва ли има нещо общо с ДС... По дяволите! Тази дяволица сигурно иска да вземе душата ми!... Ако ме хакне - свършен съм!... Но как?..."
Отказах се да гадая. А и не знаех какво да направя...
Затворих всички прозорци, изключих компютъра и легнах да спя...
По някое време Тя се появи, надвеси се над мен - с бяла, ефирна блузка, от която светеха гърдите й...
Чух странния й ласкав глас: "Хайде, мили!... Ти приключи мисията си на Земята. Време е да се върнеш... у дома - на нашата планета... Планетата на любовта и блаженството... Хайде, любими, чакат те... Не знаеше ли, че си... извънземен?..."
Марин Тачков
ноември-декември 2012 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар