"Дай ми дрога"

                                      На жертвите на дрогата

Познавах аз девойката, която
политна от последния етаж...
Тя беше Светла - като слънце лятно,
със поглед мил, като роса блестящ...

Вървеше тя по своя път към Бога...
Жадуваше да прави чудеса...
Ала животът я измами с дрога -
отрова впи във жадната душа...

Веднъж тя бе сама на Кръстопътя.
При нея спрях... Отлиташе денят...
Седеше мрачна, с поглед ням и мътен...
А исках пак очите да блестят...

"Какво ти е? - запитах я с тревога. -
Нима не вярваш вече в Любовта?"...
А тя пророни тихо: "Дай ми дрога!...
Любов ли?... И това е суета..."

"Защо сама си пишеш некролога?...
Не ще ти мине болката, нали?..."
Тя устни сви и каза: "Дай ми дрога! -
От подлостта по-много ме боли!..."

"Нима не можеш вече без отрова?...
Какво погуби чистия ти дух?..."
Тя леко потрепера: "Дай ми дрога!...
Аз зная - всичко е отрова тук..."

"Повярвай - в теб е пътят към Живота! -
Не вярваш ли във своите деца?..."
А тя въздъхна тъжно: "Дай ми дрога!...
Друг път не виждам - само към смъртта..."

На оня Кръстопът сега немея...
Тя гледа ме от своя некролог...
Отиде си девойката, а с нея -
децата, неродени за живот...


Марин Тачков
 "Български песни", 2002 г.