бяла мома, хубавица...
Закършила кръшна снага,
разпуснала дълги коси...
Тя не била бяла мома -
най ми била Янтра река...
И тръгнала бяла мома -
там, от Балкана - на север...
И срещнала тая мома
прославен юнак, хубавец...
Той не е бил славен юнак -
най ми е бил Дунавът бял...
Залюбил той бяла мома,
бяла ръка ѝ поискал...
Родило се буйно дете,
със къдрави, черни коси...
То не било буйно дете -
най ми било Черно море...
Марин Тачков -
"Български песни" /2002 г./
Няма коментари:
Публикуване на коментар