Google+ Followers

събота, 29 март 2014 г.

Реката. Живи и мъртви. Вечност.



РЕКАТА

Как здраво се заклещих
между потока и брега...
И виждах как тече водата
и как плувците плуват
с опиянение към бъдното,
а сред плувците - мъртъвци.
Напразно ги потапяха
гмурци с акулски зъби -
те пак се появяваха
с траурна тържественост...
Един мъртвец край мен се носеше,
в ръката му се впих
и изкрещях -
къде е изворът,
къде е краят?
Ръката здраво ме повлече
и тръгнах,
без да виждам
накъде...

Марин Тачков
"Може би", 1994 г.


ЖИВИ И МЪРТВИ


Ден след ден. И нощ след нощ...
И с тях
расте градината на мъртъвците -
гроб до гроб... Цветя до кръстове...

А живите остават същите...

Но как душите им
събират
цветята и дъха
на толкоз мъртъвци?...

Марин Тачков
"Може би", 1994 г.


ВЕЧНОСТ


Когато се скрия в земята за отдих,
ще кажете: "Мир на праха му!"
И ще ме забравите...

Ще продължава животът...
А в мене ще бъде тайната му -
ще бъде във мене въпросът:
"Защо съм живял?"
И в мене ще бъде отговорът...

А вие ще мислите, че ме няма.
Защото ще бъда във вас...

Марин Тачков
"Може би", 1994 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар